Ford Transit Tipper

Безпристрастен победител

Тройка истински работяги

Ford Transit Range

Ново от Фиат

Iveco Massif – нещо непознато

Италианският автопроизводител Iveco е най-големият производител в Европа на товарна и търговска автомобилна техника.
Наскоро от групата съобщиха, че ще навлязат в нов за нея сектор – този на пътническите всъдеходи, като обявиха официално, че са завършили разработката на първия си подобен автомобил – Massif за създаването на който е послужил легендарният английски всъдеход Land Rover Defender.

Според представители на Iveco, новата кола ще има превъзходни оф-роуд качества, изключително здрава и надеждна конструкция.
На пазара ще бъдат предложени няколко варианта на купето, включително с три /къса база/ и пет /дълга база/ врати.

Под капака на колата ще е разположен двигател, собствена разработка на Iveco – трилитров, атмосферен дизел с 146 к.с.
Този двигател е вече добре известен оттърговския ван на марката Iveco Daily и се отличава се с добра теглителна сила заради високият си максимален въртящ момент от 350.

Срещу доплащане на колата може да бъде монтиран модифициран турбодизел HPT с аналогичен ходов обем.
Този двигател развива максимална мощност от 176 к.с. и има максимален въртящ момент от 400 Нм.

Двата двигателя се агрегатират с 6-степенна механична предавателна кутия на известната немска марка ZF – 6S400, в която е добавена, естествено, и понижаваща предавка.

Трансмисията на Iveco Маssif е способна да работи в два режима – 4х4 и 4х2.
В първия случай тягата на двигателя се разпределя примерно по равно между предната и задна оси при нормални оф-роуд условия, а при нужда може да се прехвърля повече въртящ момент към някоя от осите заради задействането на междуосевият диференциал с повишено триене и индикациите от системата против буксуване на колелата.

За още по-добрата работа в тежки оф-роуд условия спомагат и механичните блокировки на диференциалите.
При втория режим на работа, който се използва при движение по път с твърдо покритие, целият въртящ момент отива класически към задния мост.
Това позволява автомобилът да се движи доста по-икономично, след като се кара по нопмални пътища.

От Ивеко съобщават, че базовата цена на новата кола в Европа е определена на 24 550 евро.

Източник: auto-press.net

Новият Ford Transit Connect 2

Новият Ford Transit Connect ще бъде предлаган във версии “Van” и “Wagon” (комби) с две равнища на оборудване – XL и XLT.
Версия “Van” е без втора седалка, докато “Wagon” е с втори ред седалки с две или три места. Всички версии на новия Transit Connect са с един и същ двигател – двулитровия Duratec с четири цилиндъра с мощност 138 к.с. Скоростната кутия е автоматична с четири предавки.

Производителят дава среден разход 11 литра на лекотоварния автомобил в градски условия, което е доста високо , дори за автомобил създаден на базата на първото поколение на Focus комби.

Предназначението на Transit Connect е главно за превоз на товари, в този смисъл типични екстри и оборудване познати от леките автомобили на Ford  при него липсват.

Аудиосистемата е стандарт още за XL, но предлага само два репродуктора. CD player се появява в стандарта при XLT. Новата технология на фирмата Ford Work Solution може да се поръча като екстра при новия Transit Connect.

Източник : news.automedia.bg/read/6052.html

Еко транспорт

Няколко интересни бусчета

Рено в Формула 1

Историята на Renault F1 Team започва някъде по средата на 1977 година. Тогава дъщерната организация Renault Sport, под ръководството на Eugene Thor прави първите стъпки за Renault в този спорт.

По това време правилата във Формула 1 разрешават употребата на два вида агрегати: 3-литрови с атмосферно пълнене или 1.5-литрови с принудително пълнене. Интересното тук било, че турбодвигателите от втория вид не били използвани от никой отбор…Докато на сцената не се появил RS01 – първото отроче на Renault Sport, специално разработен за Ф1, който използвал въпросният мотор с турбо-надув. Това бил и първият такъв болид в историята на Формула 1. За съжаление обаче, технологията не била достатъчно развита и този тип двигатели не били от издръжливите.

Стартът на Renault във Формула 1 въобще не бил успешен. Болидът RS01 не бил достатъчно здрав за да се състезава със съперниците си и страдал от неприятния турбо лаг (явление при турбо моторите, при което двигателят е нечуствителен към педала на газта). Нещо повече – не бил достатъчно здрав дори да завършва състезанията. Неуспехите следвали един след друг. Болидът си спечелва прякора “Жълтия чайник”, изпушвайки по средата на всяко състезание. Нещата обаче тепърва щели да претърпят обрат.

Към края на 1978 година, под управлението на Jean-Pierre Jabouille, RS01 завършва на 4-то място и така спечелва първите точки за тима. На следващата година на френската писта Dijon, Jabouille печели първо място. До към средата на 1980 годинa, Renault Sport доказва че може да бъде сериозна конкуренция на останалите екипи. Следващите три години, заедно с Alen Prost, тимът печели 6 полпозишъна, 9 победи и завършва два пъти на трето и един път на второ място при конструкторите. На практика се оказало, че болидът на Renault Sport бил най-бързия от всички, но неговата здравина била винаги под въпрос. Тази несигурност дала тласък на двата най-добри пилота на Renault, Alen Prost и Rene Arnoux да напуснат тима. Пилотите били сменени и напредъка бил препънат. Последното интересно събитие, свързано с тима, преди да напусне Формула 1 е първата бордова камера, с която зрителите пред ТВ могат да наблюдават трасето от кокпита на болида.

До края на 1987 година, участието на Renault във Формула 1 било свързано само и единствено със снабдяването на някои отбори с готови агрегати, но те никога не пожънали успех. Дните на Renault Sport били преборени, а геройските подвизи на турбинираните Renault двигатели били забравени.

Началото на 1989 година във Формула 1 било началото и на една нова ера – ерата на атмосферните двигатели. По това време Renault се завръща на пистата като доставчик на двигатели за тима на Williams. Със своята нова конфигурация V10, Renault прави страхотен прогрес и до края на 1997 година печели 4 титли при пилотите, и още една с Benetton. Единствено през 1994, когато в катастрофа е убит любимецът на всички Ayrton Senna, Renault двигател не печели титлата. През следващите години Renault отново напуска Формула 1, но двигателите не спират да се доставят. Ребрандирани, те се появяват в болидите на Benetton, Williams, BAR и Arrows с имена съответно Playlife, Mecachrome и Supertec.

В края на 2000 и началото на 2001 година, Benetton Formula Limited бива откупен от Renault. Първата година името на тима се запазва, както и двигателят (Playlife), и заедно с неопитните пилоти Alexander Wurz и Giancarlo Fisichella печели общо 20 точки и два пъти се качва на подиума. Успоредно с това обаче, Renault разработва изцяло нов агрегат и поддържаща механика/електроника. През 2002 година тимът е ребрандиран като Renault F1 Team и така, след 17 годишна пауза, Renault се завръща отново със собствен отбор във Формула 1.

За сезона през 2003 година, Renault F1 Team наема за главен пилот Fernando Alonso. С него и болида RS25, тима печели титлата при пилотите и конструкторите през 2005 година. През 2006 година е представен новия двигател R26 със 7-степенна титаниева трансмисия. Пилотите Fenrando Alonso и Giancarlo Fisichella печелят двойна победа, за първи път след Alen Prost и Rene Arnoux през 1982. Края на сезона е белязан с успех – Renault F1 Team печели пилотската и конструкторската титли.